Много усмивки раздадох –
искрени, лицемерни.
Сълзите за някои запазих.
Дълго ги крих,
често превръщах в стих.
Дойде време и приех,
че са моя участ, орисия.
Даром нищо не приех,
но не стигнах до просия.
От сълзите преродена,
духом възвишена,
днес съм влюбена хиена –
в живота, в децата, в страната.
Сто лета ще доживея.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados