Oct 27, 2017, 12:03 PM

Преродена

  Poetry
685 1 11

Много усмивки раздадох –

искрени, лицемерни. 

Сълзите за някои запазих. 

Дълго ги крих, 

често превръщах в стих. 

Дойде време и приех, 

че са моя участ, орисия. 

Даром нищо не приех, 

но не стигнах до просия. 

От сълзите преродена, 

духом възвишена, 

днес съм влюбена хиена –

в живота, в децата, в страната. 

Сто лета ще доживея. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • С Гавраил. Много ми хареса стихчето!
  • Доживей, Васе! Поздравления за силния стих!
  • Колко пъти се прераждаме дори в един човешки живот?Едва ли някой ги брои.Важното е да можем да обичаме!
  • Прекрасен финал, искрено! Харесах, Васе!
  • Васи, името ти значи Царска, нали?! Остави хиените да са си хиени, а ти си заеми почетният Царски престол! Влюбването не пречи . Поздравче!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....