Преродена
Мракът потъна в мълчание,
далече блестеше звезда,
разпръсната в бяло ухание,
листата разлиства бреза.
Далече се раждат вълните -
след поглед на бледа луна,
самотният вятър е скитник,
понесъл е песен една,
мелодия страстна и нежна,
заключила думите в сън,
ухание бяло, копнежно
с мотиви на празничен звън,
загадъчни, призивни звуци,
навяващи страст и тъга,
любов в незамрели капчуци,
любов, преродена сега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Станчев Todos los derechos reservados
