19 dic 2020, 10:40

Преродена 

  Poesía » Otra
667 2 4

Мракът потъна в мълчание,

далече блестеше звезда,

разпръсната в бяло ухание,

листата разлиства бреза.

Далече се раждат вълните -

след поглед на бледа луна,

самотният вятър е скитник,

понесъл е песен една,

мелодия страстна и нежна,

заключила думите в сън,

ухание бяло, копнежно

с мотиви на празничен звън,

загадъчни, призивни звуци,

навяващи страст и тъга,

любов в незамрели капчуци,

любов, преродена сега.

 

 

 

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Митко, в толкова малък стих си събрал усещанията на всичките ни сетива . Тази нощна картина се вижда, усеща , помирисва, чува, чувства. А вкуса .... е може би любовта. Прекрасно е! Отива в любими!
  • Хареса ми стиха ти, Димитър! Поздравления!
  • "самотният вятър е скитник,
    понесъл е песен една,
    мелодия страстна и нежна,
    заключила думите в сън,"
    - като на лента, направо филм пишеш!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??