Мракът потъна в мълчание,
далече блестеше звезда,
разпръсната в бяло ухание,
листата разлиства бреза.
Далече се раждат вълните -
след поглед на бледа луна,
самотният вятър е скитник,
понесъл е песен една,
мелодия страстна и нежна,
заключила думите в сън,
ухание бяло, копнежно
с мотиви на празничен звън,
загадъчни, призивни звуци,
навяващи страст и тъга,
любов в незамрели капчуци,
любов, преродена сега.
© Димитър Станчев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
