30 nov 2006, 0:15

ПРЕРОДЕНА

  Poesía
825 0 5
  Преродена

Ще ме намираш
нежна, тиха, сгушена
в последен сняг от зима
непослушна,
с която кротко се прощавам.
Едно посърнало кокиче
опитва да пробие
и в недопетия си стих
свенливо
зениците твои приласкава.

Ще ме посрещат
багрите на пролетна дъга,
която в топли сънища се вие,
безпаметна.
И весело се спуска,
полита над света
с целувките си цветни да покрие,
да съживи и камъка.

Ще тръпна сред
доверие и шепот, неистово
по пясък нажежен, суров, 
с надежда шеметно
разискрена във летния
ни спомен за любов.

Ще ме създаваш и извайваш,
от огнените мълнии пленен,
от писъка на есенна жарава.
Със обич преродена ще мълвя:
"Повярвай ми, не няма тлен,
където любовта се подвизава!"


29.11.2006год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...