30 нояб. 2006 г., 00:15

ПРЕРОДЕНА

820 0 5
  Преродена

Ще ме намираш
нежна, тиха, сгушена
в последен сняг от зима
непослушна,
с която кротко се прощавам.
Едно посърнало кокиче
опитва да пробие
и в недопетия си стих
свенливо
зениците твои приласкава.

Ще ме посрещат
багрите на пролетна дъга,
която в топли сънища се вие,
безпаметна.
И весело се спуска,
полита над света
с целувките си цветни да покрие,
да съживи и камъка.

Ще тръпна сред
доверие и шепот, неистово
по пясък нажежен, суров, 
с надежда шеметно
разискрена във летния
ни спомен за любов.

Ще ме създаваш и извайваш,
от огнените мълнии пленен,
от писъка на есенна жарава.
Със обич преродена ще мълвя:
"Повярвай ми, не няма тлен,
където любовта се подвизава!"


29.11.2006год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...