Nov 30, 2006, 12:15 AM

ПРЕРОДЕНА

  Poetry
815 0 5
  Преродена

Ще ме намираш
нежна, тиха, сгушена
в последен сняг от зима
непослушна,
с която кротко се прощавам.
Едно посърнало кокиче
опитва да пробие
и в недопетия си стих
свенливо
зениците твои приласкава.

Ще ме посрещат
багрите на пролетна дъга,
която в топли сънища се вие,
безпаметна.
И весело се спуска,
полита над света
с целувките си цветни да покрие,
да съживи и камъка.

Ще тръпна сред
доверие и шепот, неистово
по пясък нажежен, суров, 
с надежда шеметно
разискрена във летния
ни спомен за любов.

Ще ме създаваш и извайваш,
от огнените мълнии пленен,
от писъка на есенна жарава.
Със обич преродена ще мълвя:
"Повярвай ми, не няма тлен,
където любовта се подвизава!"


29.11.2006год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...