19 jun 2006, 23:59

Преслава пее с омаен глас

  Poesía
1.1K 0 11





Преслава пее с омаен глас -

разказва за живот, изпълнен с грехове:

самата тя достига до захлас,

за сласт отхвърля всички светове.

 

 

Приема да остава все различна

в роля на жена, но друга -

без съвест, даже и цинична,

но не и в роля на съпруга.

 

 

Нощта трепти в страст

и все припява тя за чувства,

но тук възниква и контраст,

отвеждащ в безумието на блудства.

 

 

Когато се навлезе в сласт,

тогава тя започва да връхлита

и упражнява свойта власт,

безмилостно, даже без да пита.

 

 

Вечно другата жена не знае

каква е болката родилна,

че вихър сластен я терзае

и тя пред него е безсилна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • eeeeeeee вече сме 2007


  • Здравей, Роси!

    Благодаря ти за текста и за още нещо - за това, че си преосмислила позицията си, което, като че ли решава нещата между нас, но ситуацията си остава многопланова и затова ще ми се наложи да вземам думата на няколко пъти.

    1. В библейската притча съпругата на Мойсей не излиза на сцената нито веднъж, докато твоята героиня - Лъки, достига до момент, в който влиза в полемика с Мойсей по проблеми на естетиката и по-точно на вкуса. Нека да я приветстваме и да я защитим!

    2. Музиката, изпълнението на Преслава, един много специфичен любовен аспект - на буйната страст, правят песента лесно възпринимаема.

    3.Предмет на моята критика е съдържанието на песента, изразено чрез текст, който смесва страст и сласт, но и от социалната проблематика прави една невъобразима каша.

    4. Текстът, който съм предложил е критичен анализ на тази песен. Всеки може да сравни и да открие онези моменти, които съм разкрил.

    5. Ти знаеш, че в моята позиция критиката се обвързва със създаването на нов текст. В случая, ако ти предложиш, бих могъл да напиша текст от гледна точка на позицията, която ти показа чрез част от този текст:"Обичай ме! Друго не желая!" В тази песен тази позиция не е защитена правомерно. И веднага ще допълня - в тази песен много точно е описана съдбата на много жени, която не е така лакирана, както се сочи в песента.
    Още веднъж ти благодаря!
    Поздрав!
  • Не ме сравнявай с нея никога!
    Не ми разказвай ,нека да незная!
    При мен ще дойдеш падне ли нощта.
    Обичай ме!Аз друго не желая.
    Ще бъда вечно другата жена.
    Война не водя аз със съвестта си
    дори да дойде края на света,
    готова съм да изплатя греха си!

    Любовта не пита,а връхлита-
    безсилна съм с това да се преборя!
    Такива чувства,който не изпита
    незнае той любов и страст какво е.

    Ела в нощта до мене остани,
    целувай ме сега със жар люби ме.
    С безсънни нощи ме дарявай ти
    в захлас да шепна само твойто име.
    Ще бъда вечно другата жена,
    война неводя аз със съвестта си.
    Дори да дойде края на света,
    готова съм да изплатя греха си.

    Мойсей! Предоставям текста на Преслава,както ме посъветва,но не за да го защитавам,а за да го разтълкуваш,както обеща!
    Изглежда там където аз виждам любов и страст,ти откриваш сласт и блудсво.Да разбирам ли също така,че "Другите жени" нямат право да обичат,нито до бъдат връхлитани от любота,или пък, ако недай си боже им се случи-трябва да имат гузна съвест?


  • Ако се ангажираш да защитиш текста на песента на Преслава, моля! Като начало, не ми вади отделни пасажи, а публикувай тука целия текст! Спекулацията е в неговото естетизиране, което те подвежда! Хайде, Лъки!Но не те съветвам да се пробваш! А злобата ще я почерпиш, защото аз казвам!
    Поздрав!
  • Ще я почерпя,защото и тя видимо, като мен харесва Преслава!
    А на кого не биха му допаднали думите:
    "Обичай ме!Аз друго не желая."
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...