Преслава пее с омаен глас -
разказва за живот, изпълнен с грехове:
самата тя достига до захлас,
за сласт отхвърля всички светове.
Приема да остава все различна
в роля на жена, но друга -
без съвест, даже и цинична,
но не и в роля на съпруга.
Нощта трепти в страст
и все припява тя за чувства,
но тук възниква и контраст,
отвеждащ в безумието на блудства.
Когато се навлезе в сласт,
тогава тя започва да връхлита
и упражнява свойта власт,
безмилостно, даже без да пита.
Вечно другата жена не знае
каква е болката родилна,
че вихър сластен я терзае
и тя пред него е безсилна.
© Валери Рибаров Всички права запазени