izvorche (Христина Петрова)
22 70
21 feb 2009, 22:08

Пресметнато предателство 

  Poesía » De humor
825 0 7
Във празната мансарда на поета
гнезди студът и дреме есента...
Със думи той прострелва си сърцето,
събира гилзите - ранена самота...

Ще струпа клада днес от сто куплета,
обрасли с прах на стария таван,
ще ги запали - ФАКЛИ! да му светят,
курбан на Муза, останала без храм.

Той сам прокуди я след сметката последна:
за ток, вода и кабел с интернет...
- Ти гладен ме остави, ненагледна,
какво като съм с дарба на поет?

© Христина Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги се връща... Музата! Хубаво!
  • Чудесен стих!Поздрави, Хриси!
  • Хриси, коментарите за това стихотворение ще продължат и след мен и аз искам да споделя моите усещания, породени от съпреживяването на една прекрасна творба. Като студент и аз живях наколко години с най-голямата си любов на една таванска стая. Понякога любовта може да бъде изместена от проблеми като сметки за ток, интернет и т.н , но ако тя е била истинска и е обогатявала себе си в походите към разпознаването на отсрешния като съответната половина, то тогава тя получава правото на собствен живот. Тази твоя "ранена самота" , тези дивни факли от стихове, с които ти осветяваш моята първа пролет, ми стигат да сведа молитвено глава и да помълча с теб...
  • Верно я - то хляба е с пари, че и още други неща...!
    Поздравления!!!
  • Поздрав
  • Не знам някой да е прокопсал от четене и писане на стихове)))
Propuestas
: ??:??