21.02.2009 г., 22:08

Пресметнато предателство

Поезия » Хумористична

1.1K 0 7

Във празната мансарда на поета
гнезди студът и дреме есента...
Със думи той прострелва си сърцето,
събира гилзите - ранена самота...

Ще струпа клада днес от сто куплета,
обрасли с прах на стария таван,
ще ги запали - ФАКЛИ! да му светят,
курбан на Муза, останала без храм.

Той сам прокуди я след сметката последна:
за ток, вода и кабел с интернет...
- Ти гладен ме остави, ненагледна,
какво като съм с дарба на поет?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Незабравима (Кремена Стоева)

Винаги се връща... Музата! Хубаво!

2009-04-01T07:12:40+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Чудесен стих!Поздрави, Хриси!

2009-03-22T20:05:44+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Хриси, коментарите за това стихотворение ще продължат и след мен и аз искам да споделя моите усещания, породени от съпреживяването на една прекрасна творба. Като студент и аз живях наколко години с най-голямата си любов на една таванска стая. Понякога любовта може да бъде изместена от проблеми като сметки за ток, интернет и т.н , но ако тя е била истинска и е обогатявала себе си в походите към разпознаването на отсрешния като съответната половина, то тогава тя получава правото на собствен живот. Тази твоя "ранена самота" , тези дивни факли от стихове, с които ти осветяваш моята първа пролет, ми стигат да сведа молитвено глава и да помълча с теб...

2009-03-22T19:56:19+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Верно я - то хляба е с пари, че и още други неща...!
Поздравления!!!

2009-02-22T22:56:25+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав

2009-02-22T12:42:37+02:00