15 nov 2006, 18:47

Пресъхнал мрак

  Poesía
858 0 22
Потулен в сянката на тичащия ден
мечти сънувах, спомени почиствах.
Вода отпивах жадно - с вкус солен
в пресъхнала река на жълти листи.
А радостта в улуците се стичаше
след снежни думи в лятната жарава.
Замръзваше със ледено "обичам те"
в размътен хоризонт по свечеряване.
И мракът бавно палеше звездите.
Прегърнах тази циганка - нощта,
в ръцете не с пирони, а със нитове -
разпънат върху своята съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...