Потулен в сянката на тичащия ден
мечти сънувах, спомени почиствах.
Вода отпивах жадно - с вкус солен
в пресъхнала река на жълти листи.
А радостта в улуците се стичаше
след снежни думи в лятната жарава.
Замръзваше със ледено "обичам те"
в размътен хоризонт по свечеряване.
И мракът бавно палеше звездите.
Прегърнах тази циганка - нощта,
в ръцете не с пирони, а със нитове -
разпънат върху своята съдба.