Отдолу стоеше
дървото със Ева,
отдавна
без ябълка във ръка.
Адам пък си спеше
съвсем безучастен,
бе свършил
единственото (по съдба).
Змията висеше,
превърната в чанта,
където в парфюм
бе
затворен греха.
© Дакота Todos los derechos reservados