ПРЕВИТ ВЪВ НИСКАТА КОВАЧНИЦА
И СЛЕД РАЗМИРИЦИТЕ,
ПОСЛЕДНИЯТ ОГНЯР
ВСЕ ОЩЕ ХВЪРЛЯ ВЪГЛИЩА
В МАШИНАТА ЗА СТИХОВЕ
Като следобедното слънце,
което се катери
по обратната страна на земята
и моите очи
залязват днес за теб,
но другаде
изгряват.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Симеонов Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
