670301 (Павлина Гатева)
1387 361
1 feb 2011, 13:32

Превъплъщението на старата познайница 

  Poesía » Otra
436 0 4

За първи път, откакто те познавам,
пристъпяш тихомълком. Като битник
главата си увиваш и във шала
загръщаш плътно бялата си шия.

И сякаш да побегнеш през вратата,
готова си, очите ти играят
и трябва да измислям сто похвата
да те задържам в тази стая.

Кръстосваш крак връз крак, обута в дънки.
Но стъпалата ти са боси.
Изцапани са с прах. Къде остави
палтото, дето подарих ти снощи?

Не стой така тъй плътно до вратата!
Очаквам всеки миг да се отвори!
Ела, седни до мене на земята!
Ела, Любов, със теб да поговоря!

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??