За първи път, откакто те познавам,
пристъпяш тихомълком. Като битник
главата си увиваш и във шала
загръщаш плътно бялата си шия.
И сякаш да побегнеш през вратата,
готова си, очите ти играят
и трябва да измислям сто похвата
да те задържам в тази стая.
Кръстосваш крак връз крак, обута в дънки.
Но стъпалата ти са боси.
Изцапани са с прах. Къде остави
палтото, дето подарих ти снощи? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up