21 jun 2009, 18:01

Превзето гнездо

  Poesía
693 0 16

Превзето гнездо

 

Без да зная колко е кръгла сълзата,

тръгнах по пътя край тополите бели -

хъс  да меря с плода на земята

и да искам с онези очи онемели

 

своето право на слънце и дъжд

в неотпитата ласка на времето.

Без да имам ръст и длан, като мъж

разпределях  товара на бремето.

 

Продължих своя път, ала срещах

сърдити неверия, а онази, моята

грешна женска любов изживях

в сбраната жежкост на срещата.

 

Искаш да викнеш по още едно?

В питието страха да удавиш?!

Как се пирува в превзето гнездо?

Пий! Дано да забравиш!!!

 

(Щом се питаш дали и защо -

време е пътя да яхна.

В пълна с посоки луна

стъмвам  се. Ясна.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....