21 jun 2009, 18:01

Превзето гнездо

  Poesía
695 0 16

Превзето гнездо

 

Без да зная колко е кръгла сълзата,

тръгнах по пътя край тополите бели -

хъс  да меря с плода на земята

и да искам с онези очи онемели

 

своето право на слънце и дъжд

в неотпитата ласка на времето.

Без да имам ръст и длан, като мъж

разпределях  товара на бремето.

 

Продължих своя път, ала срещах

сърдити неверия, а онази, моята

грешна женска любов изживях

в сбраната жежкост на срещата.

 

Искаш да викнеш по още едно?

В питието страха да удавиш?!

Как се пирува в превзето гнездо?

Пий! Дано да забравиш!!!

 

(Щом се питаш дали и защо -

време е пътя да яхна.

В пълна с посоки луна

стъмвам  се. Ясна.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...