Превзето гнездо
Превзето гнездо
Без да зная колко е кръгла сълзата,
тръгнах по пътя край тополите бели -
хъс да меря с плода на земята
и да искам с онези очи онемели
своето право на слънце и дъжд
в неотпитата ласка на времето.
Без да имам ръст и длан, като мъж
разпределях товара на бремето.
Продължих своя път, ала срещах
сърдити неверия, а онази, моята
грешна женска любов изживях
в сбраната жежкост на срещата.
Искаш да викнеш по още едно?
В питието страха да удавиш?!
Как се пирува в превзето гнездо?
Пий! Дано да забравиш!!!
(Щом се питаш дали и защо -
време е пътя да яхна.
В пълна с посоки луна
стъмвам се. Ясна.)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
