ПРЕЗ БЛАТОТО
“Казана дума – хвърлен камък!”
Народна мъдрост
Пада залезът хладен.
В нозете ми жвака
гъста кал. Застоялата влага вони.
Тук, на края на пътя, това ли дочаках?
В блатна смрад ли ще влача безрадостни дни?
Как отсреща на здравия бряг да премина?
Сред блатистата пустош кого да зова?
И това ли е светлото бъдеще – тиня?
Свири вятър и сякаш ми казва: – Това! ...