10 февр. 2013 г., 10:27

През блатото

1.1K 0 0

 

ПРЕЗ БЛАТОТО

 

                 “Казана дума – хвърлен камък!”

                                                  Народна мъдрост

 

Пада залезът хладен.

В нозете ми жвака

гъста кал. Застоялата влага вони.

Тук, на края на пътя, това ли дочаках?

В блатна смрад ли ще влача безрадостни дни?

 

Как отсреща на здравия бряг да премина?

Сред блатистата пустош кого да зова?

И това ли е светлото бъдеще – тиня?

Свири вятър и сякаш ми казва: – Това!

 

Но нали цял живот писах думи и думи –

значи камъни хвърлях в горещата прах.

Не застлах ли със думите каменни друми,

та да мога накрая да крача по тях?

 

Цяла вечност отломъци грапави мятах

сред мътилката гъста на име Живот.

Но изглежда без дъно проклетото блато,

и не виждам от камък сред тинята брод.

 

Още пиша слова, още камъни хвърлям –

да напълня бездънния блатен търбух.

Изсушава ме жегата, вятър ме пърли,

а животът за моите думи е глух

 

и едва ли от думи над алчното блато

ще направя до края на дните си мост.

А не мога да тръгна пеша по водата –

кой съм аз в наши дни да копирам Христос?

 

И нагазвам сред тинята.

Пукат мехури

и метанът бълбука сред черната кал.

 

Боже, нека загина в морето сред буря!

В смрадно блато смъртта е позорен финал...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...