Feb 10, 2013, 10:27 AM

През блатото

  Poetry
1.1K 0 0

 

ПРЕЗ БЛАТОТО

 

                 “Казана дума – хвърлен камък!”

                                                  Народна мъдрост

 

Пада залезът хладен.

В нозете ми жвака

гъста кал. Застоялата влага вони.

Тук, на края на пътя, това ли дочаках?

В блатна смрад ли ще влача безрадостни дни?

 

Как отсреща на здравия бряг да премина?

Сред блатистата пустош кого да зова?

И това ли е светлото бъдеще – тиня?

Свири вятър и сякаш ми казва: – Това!

 

Но нали цял живот писах думи и думи –

значи камъни хвърлях в горещата прах.

Не застлах ли със думите каменни друми,

та да мога накрая да крача по тях?

 

Цяла вечност отломъци грапави мятах

сред мътилката гъста на име Живот.

Но изглежда без дъно проклетото блато,

и не виждам от камък сред тинята брод.

 

Още пиша слова, още камъни хвърлям –

да напълня бездънния блатен търбух.

Изсушава ме жегата, вятър ме пърли,

а животът за моите думи е глух

 

и едва ли от думи над алчното блато

ще направя до края на дните си мост.

А не мога да тръгна пеша по водата –

кой съм аз в наши дни да копирам Христос?

 

И нагазвам сред тинята.

Пукат мехури

и метанът бълбука сред черната кал.

 

Боже, нека загина в морето сред буря!

В смрадно блато смъртта е позорен финал...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...