18 may 2018, 20:56

През бурята

469 4 4

Преминах през много сърдечни крушения,

чудак и самотник, но честно живял,

в тъгите и скърби сред нощните бдения,

с надежда съм твоето име мълвял.

 

Но ето сега съм безлик сред тълпите

и аз като всеки самотен човек,

вървя по следите, припомняйки дните,

оставил зад себе си в стария век.

 

Звезда непозната от друга вселена

кръжи по спирала в небесния свод,

от Рак долетяла във знак на Овена,

понесла в душата си звездния код.

 

9 февруари 2005

("Повеите на любовта" - първа книга)

Иван Митов

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...