18.05.2018 г., 20:56

През бурята

468 4 4

Преминах през много сърдечни крушения,

чудак и самотник, но честно живял,

в тъгите и скърби сред нощните бдения,

с надежда съм твоето име мълвял.

 

Но ето сега съм безлик сред тълпите

и аз като всеки самотен човек,

вървя по следите, припомняйки дните,

оставил зад себе си в стария век.

 

Звезда непозната от друга вселена

кръжи по спирала в небесния свод,

от Рак долетяла във знак на Овена,

понесла в душата си звездния код.

 

9 февруари 2005

("Повеите на любовта" - първа книга)

Иван Митов

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...