Искаше ми се някога, да преобърна света!
Да го разфасовам на парченца… И после
пак да го сглобя – като Айфелова кула!...

Искаше ми се някога, да прекося Атлантида
през Дарданелите и Хималайския проход!
За да видя Колизеума! И Китайската стена!

Искаха ми се някога, толкова много неща,
ала с течение на годините, желанията ми
се изпаряваха – като ланския сняг…

Сезоните идваха и си отиваха без да ме докоснат.
Слънцето изплуваше като корабче на Хоризонта,
но платната му се разкъсваха толкова бързо,

че нямах време – да го изпратя дори…
Да му махна с ръка от далече. И да му кажа,
че цяла зима ще ми липсва непрекъснато!...

Докато си прожектирам, старите филми през
това време… И докато лентата се върти пред
очите ми – все така красива и възхитителна!...

14.09.2024 год.