През годините

Не вярвах в младите години!

Не вярвах!...

В зряла есен да живея.

А вървя все още по житейските

поля.

През годините:

Падах,  изтърсвах се,

ставах и продължавах.

Вървях през друмища различни.

През пътеки стръмни  криволици.

Вървях и търсех своята пътека!

Видях виолетови зори

и залези прекрасни,

чиста утринна роса,

зрели летните поля

и  ведри сини небеса.

Дочаках тихата спокойна есен

с чудно приказния колорит.

Видях и зими бурни.

Бях брулен от ледени

житейски ветрове.

Гален от нежни слънчеви лъчи.

Вървях, вървях...

но винаги с отворени очи!

Не бях слепец и това ми стига,

защото виждах тази красота,

наречена Живот!