komshin (Димитър Митов) komshin (Димитър Митов)
1 57
Feb 11, 2009, 12:49 PM

През годините

  Poetry
740 0 1
 

  През годините

Не вярвах в младите години!

Не вярвах!...

В зряла есен да живея.

А вървя все още по житейските

поля.

През годините:

Падах,  изтърсвах се,

ставах и продължавах.

Вървях през друмища различни.

През пътеки стръмни  криволици.

Вървях и търсех своята пътека!

Видях виолетови зори

и залези прекрасни,

чиста утринна роса,

зрели летните поля

и  ведри сини небеса.

Дочаках тихата спокойна есен

с чудно приказния колорит.

Видях и зими бурни.

Бях брулен от ледени

житейски ветрове.

Гален от нежни слънчеви лъчи.

Вървях, вървях...

но винаги с отворени очи!

Не бях слепец и това ми стига,

защото виждах тази красота,

наречена Живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0