През годините
През годините
Не вярвах в младите години!
Не вярвах!...
В зряла есен да живея.
А вървя все още по житейските
поля.
През годините:
Падах, изтърсвах се,
ставах и продължавах.
Вървях през друмища различни.
През пътеки стръмни криволици.
Вървях и търсех своята пътека!
Видях виолетови зори
и залези прекрасни,
чиста утринна роса,
зрели летните поля
и ведри сини небеса.
Дочаках тихата спокойна есен
с чудно приказния колорит.
Видях и зими бурни.
Бях брулен от ледени
житейски ветрове.
Гален от нежни слънчеви лъчи.
Вървях, вървях...
но винаги с отворени очи!
Не бях слепец и това ми стига,
защото виждах тази красота,
наречена Живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Митов Все права защищены
