7 jul 2023, 19:39

През ключалката 

  Poesía » Filosófica
183 0 2

 След всичките си лудници разбрах

  светът на лудите  -първичен.

 Делил съм хлябът си с тях ,и аз 

до края на света ,ще ги обичам.

 

Решетката с метален звън

единственният поглед към небето

Единственният спомен ,че навън

цъвтят в градините дървета.

 

Животът им-заключен коридор

изпълнен е единственно с въздишки

Не ги съдете строго и затвор. ОТНОВО

   не им давайте да дишат.

 

И за финал накратко аз

в куплета свой ще ви изложа

И аз съм луд-нормалността

ще си остане казус сложен

© Dimitur Dimitrov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма нормално, просто не всички сме прегледани.
  • Всички сме луди. Поздрави
Propuestas
: ??:??