През ключалката
След всичките си лудници разбрах
светът на лудите -първичен.
Делил съм хлябът си с тях ,и аз
до края на света ,ще ги обичам.
Решетката с метален звън
единственният поглед към небето
Единственният спомен ,че навън
цъвтят в градините дървета.
Животът им-заключен коридор
изпълнен е единственно с въздишки
Не ги съдете строго и затвор. ОТНОВО
не им давайте да дишат.
И за финал накратко аз
в куплета свой ще ви изложа
И аз съм луд-нормалността
ще си остане казус сложен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Dimitur Dimitrov Всички права запазени
