15 may 2004, 17:54

През нощта...

Poesía

1.6K 0 0

През нощта...
Cамотното небе попита:
"Кога ще дойдете звездици?
Кога ще дойдете на моя небосклон?
Кога с жар пламък ще докоснете и спрете моя тъжен стон?
Стоя самотно тук и чакам ви,
чакам онзи вятър лош,
които със замах един
ще вземе вас-да вас облаци задрямали
и скрили моя звезден зов."
Отговориха безброй звездици,обсипвайки го него
с милиони бляскъщи искри.
Не бе самотно веч небето,
и старата Луна с усмивка поздрави.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0