През нощта...
През нощта...
Cамотното небе попита:
"Кога ще дойдете звездици?
Кога ще дойдете на моя небосклон?
Кога с жар пламък ще докоснете и спрете моя тъжен стон?
Стоя самотно тук и чакам ви,
чакам онзи вятър лош,
които със замах един
ще вземе вас-да вас облаци задрямали
и скрили моя звезден зов."
Отговориха безброй звездици,обсипвайки го него
с милиони бляскъщи искри.
Не бе самотно веч небето,
и старата Луна с усмивка поздрави.
Cамотното небе попита:
"Кога ще дойдете звездици?
Кога ще дойдете на моя небосклон?
Кога с жар пламък ще докоснете и спрете моя тъжен стон?
Стоя самотно тук и чакам ви,
чакам онзи вятър лош,
които със замах един
ще вземе вас-да вас облаци задрямали
и скрили моя звезден зов."
Отговориха безброй звездици,обсипвайки го него
с милиони бляскъщи искри.
Не бе самотно веч небето,
и старата Луна с усмивка поздрави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
