May 15, 2004, 5:54 PM

През нощта...

Poetry

1.6K 0 0

През нощта...
Cамотното небе попита:
"Кога ще дойдете звездици?
Кога ще дойдете на моя небосклон?
Кога с жар пламък ще докоснете и спрете моя тъжен стон?
Стоя самотно тук и чакам ви,
чакам онзи вятър лош,
които със замах един
ще вземе вас-да вас облаци задрямали
и скрили моя звезден зов."
Отговориха безброй звездици,обсипвайки го него
с милиони бляскъщи искри.
Не бе самотно веч небето,
и старата Луна с усмивка поздрави.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0