11 jul 2012, 11:28

През осем небета 

  Poesía » De amor
1020 2 17

Ти се криеш на края на нет-а,

аз - на другия край на Земята.

Между нас - осем тъмни небета,

а под тях - два орисани свята

да засяват деня си със грешки 

и да жънат в нощта си кошмари,

примирено, съвсем по човешки

да понасят житейски шамари,

да се крият в черупка от орех -

костелива, убиваща, тясна,

и да вярват, че някъде горе -

над небетата - всичко е ясно

и написано тъй да се случи...

А отрони ли лист календарът,             

без искрица любов да получат -

да се вкопчват в последната вяра,

да заспиват с надеждата сляпа,

че над тъмните осем небета

този, който подписва съдбата,

е запазил съседни билети...

 

© Засегабезиме Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??