През осем небета
Ти се криеш на края на нет-а,
аз - на другия край на Земята.
Между нас - осем тъмни небета,
а под тях - два орисани свята
да засяват деня си със грешки
и да жънат в нощта си кошмари,
примирено, съвсем по човешки
да понасят житейски шамари,
да се крият в черупка от орех -
костелива, убиваща, тясна,
и да вярват, че някъде горе -
над небетата - всичко е ясно
и написано тъй да се случи...
А отрони ли лист календарът,
без искрица любов да получат -
да се вкопчват в последната вяра,
да заспиват с надеждата сляпа,
че над тъмните осем небета
този, който подписва съдбата,
е запазил съседни билети...
© Засегабезиме All rights reserved.
