През погледа на едно отчаяно момиче

10 jul 2008, 23:21

Poesía » Versos blancos

687 0 1

А грее тъжно пак луната

и пръска блясък и тъга навред.

Светът потънал в лунната позлата,

а все така тягостно скован в кубче лед.

И слънцето изгрява денем -

грее, а не си личи.

Поглед извисява над простора леден

и този мраз прегръща с лъчи.

Всичко е така безмерно...

Отправяш погледа напред

и вместо бяло виждаш черно -

пуст и мрачен е светът навред.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.