10 июл. 2008 г., 23:21

През погледа на едно отчаяно момиче 

  Поэзия » Белые стихи
763 0 1

А грее тъжно пак луната

и пръска блясък и тъга навред.

Светът потънал в лунната позлата,

а все така тягостно скован в кубче лед.

 

И слънцето изгрява денем -

грее, а не си личи.

Поглед извисява над простора леден

и този мраз прегръща с лъчи.

 

Всичко е така безмерно...

Отправяш погледа напред

и вместо бяло виждаш черно -

пуст и мрачен е светът навред.

© Гергана Златева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??