Jul 10, 2008, 11:21 PM

През погледа на едно отчаяно момиче 

  Poetry » White poetry
773 0 1

А грее тъжно пак луната

и пръска блясък и тъга навред.

Светът потънал в лунната позлата,

а все така тягостно скован в кубче лед.

 

И слънцето изгрява денем -

грее, а не си личи.

Поглед извисява над простора леден

и този мраз прегръща с лъчи.

 

Всичко е така безмерно...

Отправяш погледа напред

и вместо бяло виждаш черно -

пуст и мрачен е светът навред.

© Гергана Златева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??