А грее тъжно пак луната
и пръска блясък и тъга навред.
Светът потънал в лунната позлата,
а все така тягостно скован в кубче лед.
И слънцето изгрява денем -
грее, а не си личи.
Поглед извисява над простора леден
и този мраз прегръща с лъчи.
Всичко е така безмерно...
Отправяш погледа напред
и вместо бяло виждаш черно -
пуст и мрачен е светът навред.
© Гергана Златева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
