31 may 2024, 10:53

През поля от макове идва лятото

  Poesía » Otra
906 1 5

През поля от макове идва лятото,

и поело в себе си техния пламък –

влива сила в стъблата на житото,

разцъфтява всичко под взора му жарък.

 

Земята притихва под знойна омара,

тихичко пълнят се житните класове,

цветя медоносни наливат нектар,

в синьо-бяло намигат ни плажове.

 

То пее с глас на планински потоци,

пригласят му бурните морски вълни,

когато на цвят и на песни насити се,

със залеза огнен, бавно по хълма върви.

 

Лятото вслушва се в птичия говор

и когато на юг ятото полети,

то с морето тихо  взема си сбогом

и бавно потегля към далечни земи.

 

31.05.2024 г.

Дейна.1

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д.П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря, Мария!
  • Вече чакаме следващото 😃 Хубаво описание на лятото.
  • Благодаря ви, Марко, Дора , че сте прочели моя стих. Благодаря за добрите думи.
  • Да, чудесна творба за лятото - цветно, плодоносно, огнено ... " То пее с глас на планински потоци,
    пригласят му бурните морски вълни, ... "... Прекрасно!
  • ..то с морето тихо взема си сбогом
    и бавно потегля към далечни земи...
    Диди, не бързай да изпращаш лятото.
    Още не сме се наситили на слънцето и горещите дни.
    Поздрави за красивата творба !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...