През поля от макове идва лятото,
и поело в себе си техния пламък –
влива сила в стъблата на житото,
разцъфтява всичко под взора му жарък.
Земята притихва под знойна омара,
тихичко пълнят се житните класове,
цветя медоносни наливат нектар,
в синьо-бяло намигат ни плажове.
То пее с глас на планински потоци,
пригласят му бурните морски вълни,
когато на цвят и на песни насити се,
със залеза огнен, бавно по хълма върви.
Лятото вслушва се в птичия говор
и когато на юг ятото полети,
то с морето тихо взема си сбогом
и бавно потегля към далечни земи.
31.05.2024 г.
Дейна.1
© Д.П. Все права защищены