31.05.2024 г., 10:53

През поля от макове идва лятото

904 1 5

През поля от макове идва лятото,

и поело в себе си техния пламък –

влива сила в стъблата на житото,

разцъфтява всичко под взора му жарък.

 

Земята притихва под знойна омара,

тихичко пълнят се житните класове,

цветя медоносни наливат нектар,

в синьо-бяло намигат ни плажове.

 

То пее с глас на планински потоци,

пригласят му бурните морски вълни,

когато на цвят и на песни насити се,

със залеза огнен, бавно по хълма върви.

 

Лятото вслушва се в птичия говор

и когато на юг ятото полети,

то с морето тихо  взема си сбогом

и бавно потегля към далечни земи.

 

31.05.2024 г.

Дейна.1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря, Мария!
  • Вече чакаме следващото 😃 Хубаво описание на лятото.
  • Благодаря ви, Марко, Дора , че сте прочели моя стих. Благодаря за добрите думи.
  • Да, чудесна творба за лятото - цветно, плодоносно, огнено ... " То пее с глас на планински потоци,
    пригласят му бурните морски вълни, ... "... Прекрасно!
  • ..то с морето тихо взема си сбогом
    и бавно потегля към далечни земи...
    Диди, не бързай да изпращаш лятото.
    Още не сме се наситили на слънцето и горещите дни.
    Поздрави за красивата творба !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...