През прага на тъгата ми

8 ene 2025, 22:24

Poesía » De amor

59 0 0

повдигнах се на пръсти за да те целуна,
и всичко, всичко да простя,
а после да си тръгна бързо, бързо,
преди отново да се нараня.

Защото аз бях, ти не стори нищо, нищо,
самата аз се нараних.
Повярвах, че умееш да обичаш,
очаквах да умееш да цениш.

И мислех, че си някак по-висок, голям
на ръст, сърце, дух и мечти!
А се наложи да се наведа
през прага на тъгата ми...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

През прага на тъгата ми

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas