повдигнах се на пръсти за да те целуна,
и всичко, всичко да простя,
а после да си тръгна бързо, бързо,
преди отново да се нараня.
Защото аз бях, ти не стори нищо, нищо,
самата аз се нараних.
Повярвах, че умееш да обичаш,
очаквах да умееш да цениш.
И мислех, че си някак по-висок, голям
на ръст, сърце, дух и мечти!
А се наложи да се наведа
през прага на тъгата ми...
© Ива ВалМан All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
