През прага на тъгата ми

Jan 8, 2025, 10:24 PM

Poetry » Love

58 0 0

повдигнах се на пръсти за да те целуна,
и всичко, всичко да простя,
а после да си тръгна бързо, бързо,
преди отново да се нараня.

Защото аз бях, ти не стори нищо, нищо,
самата аз се нараних.
Повярвах, че умееш да обичаш,
очаквах да умееш да цениш.

И мислех, че си някак по-висок, голям
на ръст, сърце, дух и мечти!
А се наложи да се наведа
през прага на тъгата ми...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

През прага на тъгата ми

Свързани произведения

Comments

Random works