Заваляха пътеки безмълвно на запад
посърнал денят се покри – да отмине
и закърпи луната в парченца остатък
две очи с нечий образ без име...
... после дълго танцува в прозорците вятър
и в паважа рисува отминали стъпки
някак бавно преля по ръцете ми в пясък
и се свлече в съня ми през пръсти –
да сънувам море в шепа обич стаено
в птичи трели разпръснали здрача
заваляха пътеки безмълвно на запад...
... а по изгрев крилете си чакам...