Заваляха пътеки безмълвно на запад
посърнал денят се покри – да отмине
и закърпи луната в парченца остатък
две очи с нечий образ без име...
... после дълго танцува в прозорците вятър
и в паважа рисува отминали стъпки
някак бавно преля по ръцете ми в пясък
и се свлече в съня ми през пръсти –
да сънувам море в шепа обич стаено
в птичи трели разпръснали здрача
заваляха пътеки безмълвно на запад...
... а по изгрев крилете си чакам...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
