През счупените прешлени на времето

Хлъзни се по гръбнака на времето
слънчево зайче в парашут превърни.
Кацни до морето ни, онова зеленото
с търмъче за пясък смеха ми изрови.
 

Сложи ме да легна във веслата ти.
Люлей ме.. Запей ми песен приспивна.
Не чувам стрели от крясъци гларусни,
които пробождат вълните на зимата.
 

През счупените прешлени на времето,
когато тръгваш си, без да си тръгваш
от платната си в саван завий ми тялото
и остани докато в сълзите ми възкръсваш.