18 feb 2025, 12:58

През счупените прешлени на времето

356 0 0

Хлъзни се по гръбнака на времето
слънчево зайче в парашут превърни.
Кацни до морето ни, онова зеленото
с търмъче за пясък смеха ми изрови.

 

Сложи ме да легна във веслата ти.
Люлей ме.. Запей ми песен приспивна.
Не чувам стрели от крясъци гларусни,
които пробождат вълните на зимата.

 

През счупените прешлени на времето,
когато тръгваш си, без да си тръгваш
от платната си в саван завий ми тялото
и остани докато в сълзите ми възкръсваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...