Feb 18, 2025, 12:58 PM

През счупените прешлени на времето

  Poetry » Love
353 0 0

Хлъзни се по гръбнака на времето
слънчево зайче в парашут превърни.
Кацни до морето ни, онова зеленото
с търмъче за пясък смеха ми изрови.

 

Сложи ме да легна във веслата ти.
Люлей ме.. Запей ми песен приспивна.
Не чувам стрели от крясъци гларусни,
които пробождат вълните на зимата.

 

През счупените прешлени на времето,
когато тръгваш си, без да си тръгваш
от платната си в саван завий ми тялото
и остани докато в сълзите ми възкръсваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...