23 nov 2008, 12:53

През сезоните

  Poesía
874 0 16
 

 

Листа от есен в парка.

Приличат на отминали следи,

на отлетели срещи кратки

или предателства. Боли...

 

А пейките все още си говорят

за смях, целувки и любов.

Не виждам в тях разделите,

а само пътя. След тях е нов.

 

Снежинки, зима в парка.

Прозорците са скрили всичко.

До пейката проправена пъртина.

Птиците кълват трохички.

 

А после пролетта ще дойде.

Напук на сивото. Отново цветна.

Понесла в себе си едно небе.

Какво, че зимата била е тежка...

 

Зелено лято в парка.

На пейката момиче и момче -

прокрадната в очите сянка.

Смехът сега е в техните ръце.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...