23 nov 2008, 12:53

През сезоните

  Poesía
877 0 16
 

 

Листа от есен в парка.

Приличат на отминали следи,

на отлетели срещи кратки

или предателства. Боли...

 

А пейките все още си говорят

за смях, целувки и любов.

Не виждам в тях разделите,

а само пътя. След тях е нов.

 

Снежинки, зима в парка.

Прозорците са скрили всичко.

До пейката проправена пъртина.

Птиците кълват трохички.

 

А после пролетта ще дойде.

Напук на сивото. Отново цветна.

Понесла в себе си едно небе.

Какво, че зимата била е тежка...

 

Зелено лято в парка.

На пейката момиче и момче -

прокрадната в очите сянка.

Смехът сега е в техните ръце.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...