През сезоните
Листа от есен в парка.
Приличат на отминали следи,
на отлетели срещи кратки
или предателства. Боли...
А пейките все още си говорят
за смях, целувки и любов.
Не виждам в тях разделите,
а само пътя. След тях е нов.
Снежинки, зима в парка.
Прозорците са скрили всичко.
До пейката проправена пъртина.
Птиците кълват трохички.
А после пролетта ще дойде.
Напук на сивото. Отново цветна.
Понесла в себе си едно небе.
Какво, че зимата била е тежка...
Зелено лято в парка.
На пейката момиче и момче -
прокрадната в очите сянка.
Смехът сега е в техните ръце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
