13 ene 2017, 9:02

През снежната буря вървя

  Poesía » Otra
478 0 8

Отдавна, отдавна се изгубихме,

по трънливия път на съдбата си

с последни сили през снежната буря вървя,

дано да открия отново любовта ни...

Отдавна не мисля за себе си...

раздадох и последната глътка надежда,

през снежната буря към тебе вървя,

дано да докосна душата ти.

И спомени бавно обгръщат ме...

цял живот твоя сянка бях

и твой ангел с разперени криле,

който бдеше над теб...

Уморих се да прося милостиня,

уморих се да не чуваш моя глас,

умориха се крилата да те пазят,

безпомощни, отпуснати стоят,

пречупени от ветровете...

Дали ще тръгнеш след мен...

да ме потърсиш отдавна изгубена,

или в твоя измислен свят ще останеш,

не разбрал, че не всичко е вечно –

дори и любовта ни...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Йонка, благодаря ти за хубавия коментар!
    Светле,винаги трябва да търсим светлината
    та тя е навсякъде около нас - да знам, че
    пътят е труден понякога но именно силата
    на Любовта ни дарява с надежда,
    че нещата могат да се подобрят
    от нас зависи!Благодаря ти!
    Благодаря ви, още веднъж мили приятели!
  • Дотежа ми...
  • Силно емоционално и тъжно, но ясен е погледа в далечината се очаква нещо добро. Добър исказ. Браво така трябва да бъде смелият човек
  • Веси, благодаря ти!
    Васе, така е всичко има край
    но и начало - от нас зависи!
    Младене, благодаря ти за хубавия коментар.
    Дали ще тръгнеш след мен...
    да ме потърсиш отдавна изгубена...
    Именно тука лирическата предоставя
    правото на избор...

    Да ангела превързва крилата си и отново
    бди над своя любим...защото той е тръгнал след нея
    да я търси в снежната буря, илюзорния му свят
    е сринат до основи и той иска отново да открие
    изгубеният път към сърцето и...

    Силвия, благодаря ти!
  • "Уморих се да прося милостиня,
    уморих се да не чуваш моя глас,
    умориха се крилата да те пазят,
    безпомощни, отпуснати стоят,
    пречупени от ветровете..."
    Красива поезия Катя,оценявам високо!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...