Отдавна, отдавна се изгубихме,
по трънливия път на съдбата си
с последни сили през снежната буря вървя,
дано да открия отново любовта ни...
Отдавна не мисля за себе си...
раздадох и последната глътка надежда,
през снежната буря към тебе вървя,
дано да докосна душата ти.
И спомени бавно обгръщат ме...
цял живот твоя сянка бях
и твой ангел с разперени криле,
който бдеше над теб... ...